Записът на заповед е документ, който се сдоби с широка популярност сред правните субекти. Поради широкото му приложение се създадоха и доста проблеми, свързани с възможността на кредитора да събере принудително вземането, което е установено в запис на заповед.
Съгласно Търговския закон Записът на заповед задължително следва да съдържа:
– наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан;
– безусловно обещание да се плати определена сума пари;
– падеж;
– място на плащането;
– името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
– дата и място на издаването;
– подпис на издателя.
Документ, който не съдържа някои от посочените не е запис на заповед, но от това правило съществуват изключения:
От къде обаче идва проблемът в практиката?
В интернет пространството съществуват лесно достъпни предварително изготвени бланки на записи на заповед. В практика си установявам, че гражданите масово използват такива „готови“ бланки, без да съзнават, че на практика не са подсигурили вземането си. Всяко отклонение от съдържанието на ценната книга водят до нейната нищожност.
Записът на заповед е документ, въз основа на който съдът може да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Съдът преценяда дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Когато е налице необходимост от изготвяне на Запис на заповед, правните субекти следва да се обърнат към адвокат, за да гарантират вземането си.
Можете да откриете повече за предлаганите от нас услуги тук: Правни услуги
Можете да запазите Вашия час за консултация чрез посочения по-долу телефон или чрез съобщение на страницата ни във Фейсбук – Адвокатска кантора Емил Пилев
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация.
Автор: адв. Емил Пилев
За запитвания: 0896 868 352