Съгласно Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
– Съпруг или бивш съпруг;
– Лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
– Лице, от което има дете;
– Възходящ;
– Низходящ;
– Лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
– Лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
– Настойник, попечител или приемен родител;
– Възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
– Лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Производството започва чрез сезирането на съда с подаване на Молба за защита. В нея се посочват всички факти и обстоятелства, които обуславят извършването на домашно насилие, като се посочват и всички доказателства. Като приложение към сезиращата молба се представя и Декларация, в която отново се посочват данни за домашното насилие. Същата има съществено значение в производството, доколкото съдът може да издава заповед за защита само на основание приложената декларация.
Друго съществено обстоятелство във връзка с делата за домашно насилие е и фактът, че отговорността по Закона за защита от домашното насилие не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.
Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
Мерките за защита от домашното насилие са:
– Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
– Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
– Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
– Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
– Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
– Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
В случаи на домашно насилие не се колебайте да се свържете с нас, за да Ви осигурдим необходимото съдействие.
Можете да откриете повече за предлаганите от нас услуги тук – Правни услуги.
Можете да запазите Вашия час за консултация чрез посочения по-долу телефон или чрез съобщение на страницата ни във Фейсбук – Адвокатска кантора Емил Пилев.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация, доколкото правните средства за защита на интереса на страните, следва да се преценяват индивидуално за всеки отделен случай.
Автор: адв. Емил Пилев
тел: 0896 868 352