Търпи ли длъжникът вреди заради конкретна неправилна съдебна практика? | | Адвокатска кантора Емил Пилев

Търпи ли длъжникът вреди заради конкретна неправилна съдебна практика?

октомври 11, 2021
Posted By Емил Пилев

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва пред съда отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В настоящата публикация ще обърна внимание на една крайно неправилна според мен съдебна практика, засягаща пряко правата на длъжниците в изпълнителното производство.

Съгласно постоянната практика на съдилищата, длъжникът по изпълнително дело не разполага с правна възможност да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради изтичане на предвидената в Закона петгодишна погасителна давност.

За да достигне до този извод съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност представлява материалноправно възражение, което може да бъде предмет единствено на исково производство, образувано по реда на чл.439, ал.1 от ГПК.

В практика се приема още, че възражението за изтекла погасителна давност не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на производство по чл. 435 от ГПК, в което производство съдът осъществява контрол единствено за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното производство. В тази връзка защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, а не срещу материалната такава.

Защо обаче това разбиране е неправилно и вредоносно за длъжниците?

За да защити правата си и да обективира надлежно възражението си за изтекла погасителна давност по отношение на задължението си, длъжникът следва да предяви иск по чл.439 от ГПК.

Тук идва първият проблем за длъжника – образуването на съдебно производство е свързано с плащането на държавна такса в размер на 4% от размера на задължението, както и адвокатско възнаграждение, определено в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Тук ще посоча следния пример: За задължение в размер на 10 000,00 лева, длъжникът следва да плати държавна такса в размер на 400,00 лева и адвокатско възнаграждение /минималното по наредбата/, което възлиза на 830,00 лева. Иначе казано, за да започне изобщо съдебно производство, длъжникът следва да осигури авансово плащане на сума в размер на минимум 1230,00 лева.

Вторият проблем за длъжника – производството по чл.439 от ГПК се развива по правилата на общия исков процес. Това означава, че подобно съдебно производство не би могло да приключи окончателно поне една година и то в зависимост от съдебния район. Време, през което длъжникът продължава да търпи запори, възбрани и други изпълнителни действия, насочени срещу притежаваното от него имущество.

Прочитайки посочената информация, считате ли, че длъжникът и кредиторът в изпълнителното производство имат еднакви по обем права?

На практика в подобни хипотези съдебните изпълнители осъществяват принудително изпълнение по отношение на погасено по давност вземане и не разполагат с правомощия да прекратят делото на това основание.

Каква е причината съдът да може да се произнесе по материалноправното възражение за изтекла погасителна давност на вземането, само по реда на общия исков процес?

Считам, че гореизложеното обуславя необходимост от бъдещи законодателни промени, които да улеснят прекратяването на изпълнителното производство поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност по отношение на вземането.

адв. Емил Пилев

Category

Категория 1

Leave a Comment Отказ